Нов за България инвазивен чужд вид, наречен Шипобузест рак, е открит от учени от БАН
Шипобузест рак, черно дънно сомче и китайски поспаланко - тези интересни и симпатично звучащи названия всъщност са имената в превод на български на три инвазивни чужди вида, открити на територията на България от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ–БАН).
Проучванията, анализите и всички останали дейности, свързани с превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивните чужди видове в страната ни се извършват по проект, финансиран по програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистеми” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г.
Американският шипобузест рак (Spiny-cheek crayfish, лат. Orconecteslimosus) е абсолютно нов вид за България, затова и името му на български все още не е официално, но буквалният превод е шипобузест рак, уточнява Теодора Тричкова от ИБЕИ-БАН, която е ръководител на проекта. Мястото от където е навлязъл на територията на страната ни е ясно – от Централна Европа и Сърбия през река Дунав. Иначе видът произлиза от Северна Америка. За територията на Европа това е високорисков инвазивен вид и е един от петте вида прави раци, включени в списъка на Европейския регламент за инвазивните чужди видове, приет от Европейския парламент през юли 2016 г. Тревожното при този вид е, че е преносител на опасно заболяване по местните европейски видове прави раци, т.нар. „рача чума”, която всъщност представлява гъбична зараза. Американският „гостенин” носи спори на заразата, но има изграден имунитет към нея и за него тя не представлява опасност. Българските раци обаче не познават тази зараза и за тях тя е пагубна, обяснява Теодора Тричкова. А и трите вида прави раци – езерния, речния и поточния, населяващи територията на страната ни, са застрашени видове. Ето защо локализирането, а в последствие и предприемането на мерки за контрол на разпространението на инвазивния вид рак, са изключително важни.
Предполага се, че „заселването” на шипобузестия рак тук е станало най-много преди една или две години. За първи път е намерен при стартирането на проекта в средата на миналата 2015 г. в река Тополовец близо до Видин, по-късно и в още два притока на р. Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и да се разпространява бързо нагоре по течението на реките.
Ето защо в момента учените от БАН, съвместно с Министерството на околната среда и водите, подготвят мерки, с които ще се спре разпространението навътре в страната.
В рамките на проучванията по проекта експертите установяват нови находища на още два инвазивни чужди вида.
Черното дънно сомче (Black bullhead, лат. Ameiurusmelas) произлиза от Централна и Северна Америка. Намерен е за първи път на територията на резерват Сребърна през 2013 г., а наскоро учените от БАН са го открили и в няколко язовирa в страната. Американското сомче става масово и измества всички други риби, защото няма естествени врагове в нашите географки ширини, обяснява Милчо Тодоров от ИБЕИ – БАН. Заради острите шипове около устата му и на гръбната перка, по-големите хищни риби и птиците не го ядат. Освен това нараства и се размножава по-бързо от местните видове риби, явява се конкурент по отношение на храната им и унищожава техния хайвер и така малко по малко ги измества и завладява техните местообитания.
Нови находища и на друг инвазивен чужд вид със симпатичното име китайски поспаланко или ротан (Chinese/ Amur sleeper, лат. Perccottusglenii) са открити в езера, канали и блата около р. Дунав в рамките на проучванията по проекта. За първи път видът е установен на територията на България още през 2005 г. в р. Дунав, но сега експертите са го открили и във вътрешни водоеми. Дребната рибка също е известна със своята устойчивост и способността си да превзема нови територии, като конкурира и измества някои видове от местната фауна.
Основните пътища на разпространение на инвазивните чужди видове са свързани с човешката дейност, обясняват учените от ИБЕИ-БАН. Уточняват, че водните видове навлизат по р. Дунав, но хората - най-често несъзнателно - ги пренасят във вътрешните водоеми. Дават пример със зарибяванията в язовирите, дадени под аренда, където често арендаторите решават да внесат някой вид за атракция. Акваристите също внасят инвазивни чужди видове, които – отглеждани в аквариум не представляват заплаха. Но често хората, които ги отглеждат, водени от милосърдие, решават да ги пуснат в някой водоем в природата и така не разбират, че създават сериозен проблем за местните видове и екосистемите като цяло.
Освен мерките за ограничаването на разпространението на инвазивните чужди видове на територията на страната ни, отново в рамките на проекта, предстои учените от Института да изработят атлас за инвазивните чужди видове от европейско значение, който ще е предназначен за работещите в отговорните институции като например Регионалните инспекции по околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Басейновите дирекции. С помощта на атласа експертите ще могат да разпознават тези чужди видове и да вземат необходимите мерки.
Какво е инвазивен чужд вид?
Инвазивен чужд вид е такъв, който е пренесен от друг физикогеографски район и след навлизането, размножаването и разпространението си в новите територии може да причини вреди на биологичното разнообразие, функционирането на екосистемите, икономиката, и човешкото здраве. Преносът се осъществява главно чрез дейностите на човека (търговия, транспорт, селско стопанство, аквакултури и др.). Инвазивните видове растат и се размножават много бързо, предизвиквайки големи нарушения в естествения баланс на природните екосистеми.
Проект BG03.01-09 „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България” (ESENIAS-TOOLS, www.esenias.org) се изпълнява от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ – БАН), като водеща организация. В проекта участват още 10 организации – агенции по околна среда, университети и научни институти от България, Гърция, Исландия, Р. Македония, Румъния, Сърбия, Турция и Хърватска. Задачите на проекта включват: разработване на инструменти (методики, списъци с чужди видове, база данни, система за ранно оповестяване, оценка на риска, и др.), които да подпомогнат превенцията и управлението на инвазивните чужди видове в България и в Югоизточна Европа; развитие на сътрудничество между страните в рамките на Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), както и изграждане на сътрудничество с други подобни мрежи и организации като Европейската информационна мрежа за чуждите видове (EASIN), поддържана от Европейската комисия. Проектът се изпълнява в периода юли 2015 – април 2017 г. и е с бюджет 800 000 Евро.
